Десетки инвитро процедури продължават да се отлагат заради пандемията с Covid – 19. Какви могат да бъдат последствията от забавянето на манипулацията говори д-р Сашо Райков, специалист по репродуктивна медицина от центъра по асистирана репродукция към Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда София.
Проблем ли е за успешната процедура това забавяне и отлагане от около 2-3 месеца в сферата, в която вие работите?
- Епидемията завари целия свят абсолютно неподготвени и специалистите не знаехме какво да правим. Всеки ден се информирахме от препоръките на Европейската асоциация по репродуктивна медицина, на The Lancent (рецензирано общомедицинско научно списание), техни публикации. Те пък бяха противоречиви от единия до другия край. Най-голямото опасение беше как ще се промени имунната система на жената при една стимулация, дали в резултат на това няма да почине? Което ако някой си мисли, че лекарите не преживяват смъртта на своите пациенти, не, преживяват го. Много е страшно. Повечето ин витро центрове се съобразиха със световните организации и прекъснаха работа. Много беше противоречива и заповедта, която министър Ананиев издаде, където не бяха забранени изрично процедурите на ин витро, но бяха забранени трансплантациите, както и трансплантациите с тъкани от донори, а по смисъла на Наредба №28, всички клетки са от донори, и на жената, и на мъжа. Затова ние не знаехме какво да правим, но разбираме и Министерство на здравеопазването и щаба, които трябваше да се съобразяват с това, което се случва по света и научните доказателства какво казват. В крайна сметка, добихме повече смелост, видя, че ситуацията върви на добре и в това отношение се справихме, да благодарим на щаба и на добрите лекари. В момента, както беше и в анонса Ви, работим на пълни обороти.
Има сигнали от много пациенти обаче, че някои клиники не са отворили?
- Това не мога да знам, защото както казах, всички световни репродуктивни организации дадоха зелена светлина. Съответно ние се съобразяваме със ситуацията и правим пълен триаж на болните – дали са боледували последните две седмици, дали имат кашлица, правим PCR тестове преди пункции и т.н. А по отношение на въпроса дали се отразяват 2-3 месеца на жената, отговорът - ако жената е закъсняла – да, ако жената е започнала да прави опити на 42 г. Фертилността на жената след 38 г. започна да спада, като на 44 г. в областта на репродуктивната медицина говорим за край на фертилността. Но фертилността, не е нещо, което някой може да среже точно с нож. Т.е. от 38 г. до 38,5 г. на практика нищо съществено в състоянието няма да се промени – нито ще се намали овариалния резерв, нито ще се повиши процента на абортите, нито ще се намали процента на имплантациите. Но на 42 г., когато резултатите са вече достатъчно песимистични, тогава вече наистина всеки месец е важен за процедурите.
Показахме историята на Даниела, която 6 години е чакала за възможността за успешна ин витро процедура, в крайна сметка е успяла и Вашият принос е огромен към този щастлив край за младото семейство, което е чакало години наред успешна процедура.
Сега обръщаме внимание на жените, които продължават да чакат и чиито клиники все още по една или друга причина не са отворили врати, а може всеки месец за тях да е важен, както Вие казахте. Лесна и бърза ли е процедурата по смяна на клиниката и специалистите?
- Няма проблем при смяната на клиниката. Решава и отива в клиниката, която жената е избрала и при съответния специалист. Зависи как работи клиниката, но нещата могат да се случат много бързо. В болница Токуда приемаме и уважаваме изследвания от всяка една клиника и лаборатория и при положение, че всичко е готово, ние сме в готовност веднага да започнем с процедурата или дори ако двойката има готови ембриони или замразени яйцеклетки в някоя друга клиника да ги прехвърлим в нашата клиника. Няма никаква причина да се отлага процедурата повече от една, две седмици.
Повод за притеснение и паника няма. Който иска да се ускори процеса и нещата да се случат, просто прави промяна.
- Това е право на свободен избор. Но в крайна сметка пациентите са си избрали определена клиника, може би държат на определен лекар. Това е техен избор.
Друг проблем - финансирането за ин витро. То има краен срок. Това забавяне от 2 – 3 месеца тече много време, което също може да се окаже фатално за реализиране на процедурата, нали така?
- По принцип не е кой знае какъв проблем. Мисля, че от фонда за асистирана репродукция се съобразяват с изтичащите заповеди, защото заповедите важат доколкото знам 1 година. Нямам особено голям опит с фонда, тъй като съвсем наскоро сключихме договор с него и тепърва ще усвояваме съответните наредби на фонда. Мисля, че една година е периодът, в който важи и ако не успеем да завършим, може да се подаде молба за удължаване на този период, съобразявайки се с времето на тази пандемия. В това отношение фондът работи много добре.
Това е положителната страна. Но отрицателната, доколкото знаем е, че не достига финансиране до всички, които имат нужда.
- Пари има. Проблемът не е от фонда, а от законодателя. Проблемът е в начина на финансиране на двойките. За пример мога да дам двойка със геопатичен стерилитет. Определението за стерилитет е когато една двойка прави опити да забременее в продължение на една година при редовни непротектирани сексуални контакти и не се постигне бременност. Тогава считаме двойката за стерилна. Това време се намалява на 6 месеца ако жената е над 38 години, ако има заболявания, които доказано влияят на фертилността – примерно ендометриоза или пък може да не се чака изобщо ако жената има запушени тръби или партньорът е с вазектомия. Причини, които правят бременността невъзможна. Приемаме млада двойка – жената е на 30 години, мъжът на 35, той е с нормална спермограма и тя е с напълно нормални показатели. Според фонда тя не е стерилна. Тя трябва да дойде при нас и да направи 4 процедури на инсеминация и много други изследвания, които ориентировъчно струват 5000 лв. Една млада двойка трябва да се самофинансира с тези 5 000 лв., за да влезе според фонда. Докато примерно се разбере, че има проблем. Защо фондът не финансира тези 4 процедури, а финансира 4 процедури на инвитро, където нормално по цял свят се финансират до 3. Знам, че сега ще бъда освиркан много, но истината е, че за системата едно такова бебе излиза неприемливо скъпо. Маргиналната му стойност в макроикономиката е колко излиза да се произведе една бройка от още едно нещо, в случая бебе. 4-тият опит е много скъп. Но ако това се промени, колко много двойки ще могат много по-лесно да се класират. Това са неща, които законодателят може би трябва да помисли.
Няколко пъти казвате законодател. Нарушение на закона ли ще бъде след 15-ти юни ако всички клиники инвитро не подновят дейността си.
- Няма причина. Това е решение на самата клиника.
Има ли достатъчно донори? Достатъчно жени да даряват яйцеклетки.
- За съжаление не. Но според мен е защото спрямо нашето законодателство една жена да дари яйцеклетки трябва да има едно живо родено дете и да е до 35 години. Европейската наредба казва какво трябва задължително да се направи. За пример мога да дам Испания, защото познавам добре системата, тъй като съм работил 10 г. там. Донор на яйцеклетки може да бъде всяка жена над 18 г. до 35 г., независимо дали има дете или не. Защо в България е по този начин и какво се има предвид, не мога да Ви кажа. Истината е, че по испанския модел имаме донори на по-млада възраст, с по-добро качество на яйцеклетки, достатъчно донори. Другата страна е, че самата страна печели много от репродуктивен туризъм. Испания е №1 в репродуктивните техники. Те са с най-голям процент в Европа по брой на циклите - 140 000 цикъла. За сравнение искам да Ви кажа, че в България са 12 000. Освен това, законът в Испания е либерален. Процедури могат да се правят в двойки от един и същи пол. Там има т.н. „методоропа“ за жени лесбийки. Едната жена дарява яйцеклетката си на другата, опложда се, имплантира се и имат общо дете. Това го няма никъде другаде в Европа.
Очевидно науката се развива. Ние все пак опитваме ли се да я достигнем, да внесем някои от тези нови технологии, за които говорите, да почерпим от опита?
- Разбира се. В това отношение, трябва да Ви кажа, че като цяло България на ниво техника и на ниво лаборатории е много добро. В България видях толкова много нови модели и техники в лабораториите, докато в Испания има места, където специалистите работят с техника отпреди 20 години и резултатите са по-добри там. Защо е така? Защото там има протоколи, които използват. Както каза ген. Мутафчийски „Днешно време - медицина, основана на доказателствата.“ Няма значение авторитетът, няма значение опитът. На Запад, ако отидете на един лекарски конгрес и заявите „Аз, според моя опит…“, няма да се вземе под внимание. Имат значение само научните доказателства и когато се работи така просто нещата се получават, независимо дали си с най-съвременната техника. Това, което ние правим в Токуда е да внедрим западните протоколи, западните модели и да работим стриктно по тях. Без излишни хапчета, без излишни лъжливи движения, само и само да покажем, виждате ли, колко сме добри. Ние сме добри изпълнителни на медицински процедури, правим добре пункции, правим добре стимулации, както и много други колеги.
Пожелавам Ви много успешни процедури, много щастливи пациентки и семейства.
- Благодаря.